2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. stela50
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Чустваше се като пиян, сякаш цяла нощ се бе наливал , и всяка пресушена чаша го отдалечаваше от реалността. Може би тези негови мисли, представляваха някакъв защитен механизъм. Постепенно той загуби способността да води задълбочени разговори, и въобще способността да се съсредоточава. Мислите бягаха от него, не го слушаха. Той губеше интерес към всичко заобикалящо го. Все още успяваше да се слее с околните, но усещаше как те му пречат, как не го разбират, сякаш бе като някакъв чужденец , различен... Преди поне се опитваше да им обясни защо е различен, спореше, оборваше, рисуваше с думи чуствата си , а сега ... сега просто искаше да избяга.
Да избяга, но къде, от кого, или от какво...какво търсеше всъщност, какво искаше от живота. В едно бе сигурен, че трябва да направи нещо , нещо голямо, нещо на което да се отдаде и да влее цялата си енергия, която сега така го душеше оттвътре. Усещаше как гърдите му ще се пръснат от напрежение и не можеше да опише това усещане , а и едва ли някой щеше да го разбере. А времето не спираше да тиктака и с всяка изминала минута , той усещаше, как губи времето, как му се изплъзва... и мислите му не спираха да търсят пролука, светлинка , за да избягат от мрака, да намерят някакъв изход, решение. Той си мислише, че това е амбиция , болна амбиция, желание за себедоказване, но дали не бе някакво предчуствие, че има роля, важна, необходима, някакво задължение , като далечна цел , която трябва да преследва с цената на всичко и времето отредено за изпълненеието й сега течеше по- бързо от всякога....
Гърдите му щяха да се пръснат от напрежение, трябваше да стори нещо, не спираше да търси отговора, и беше много тъжен и сам...и му се плачеше, толкова силно, а не можеше...защо?...
Това бе Той,,,това съм и Аз...