„ Бззззззззззззз-зъ-з, писсззззна ми от това беззззмислено хвърчене и среднощни зззззапои с приятели”- жужеше си комарът под хоботчето и летеше на зиг-заг. Изглежда Б- отрицателната го бе ударила здраво в главата. „Зззззззстой, ззззспри да се въртишшш, май ще повърна....И къде са тези таксзззита, никога ги няма, когато ти трябват, пуфффф, така де- бззззз...” -Наистина на улицата не бе останало ни едно свободно  улично куче, защото бълхите вкупом се връщаха от мача за лигата на Инсектите... „И ззззащо трябваше да слушам глупавата зззси глава и да ходя в кръчмата да пия кръв с четри промила ззззспирт, вмеззззсто да съм си вкъщи сззз жената и децззззата и де се гощавам сзз домашна кръв от вегетарианцззззи......бззззз, сега жена ми като надуши пак ще каже, че съм иззззззлизал с моите пропаднали приятели мухите- винарки, пффффззззз, сигурно ще  ми сзззипе  Райд във вечерята”. Някаква светеща точка премигваше обезпокоително в далечината... „Хиляди дяволи, ззззззззсветулките- патрулки, само това ми трябваше сега...бззъзззъзз!!!”- завайка се комарът и намали скоростта, но ефектът беше даже отрицателен, защото малките крилца съвсем спряха да го слушат, а главата му се замая още повече... „ Пиян съм на мотика, ззззз  и аптечка нямам, направо съм за акт и половина бззззъъъъъъз, боклуци ненаядени, сигурно сега и пари под масата зззззз ще ми иззззскат,  че да не ми вззземат книжката...и са толкова много, не мога и да им иззззбягам...”- гледаше уголемяващите се светещи точки, комарът и не можеше да повярва на фасетите си... „ ЗЗЗЗЗ Свети Петре, ама това неззззззз  са сзззветулките – патрулки...”- светлините придобиха кръгли очертания, а зад тях се проясни силуетът на връхлитащия трабант... „УУУУУОООООЪЪЪЪЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗъъъззз”- запокити се комарът ударен от въздушната вълна, а после всмукан от нея запрелита през глава обратно към изходната си точка... „ Ъхааххахх”- закашля се дребосъкът проснат на асфалта с разперени крилца и обгазен от сивата пушилка оставена от ауспуха на трабанта... „Хиляди даволи,зззззз не ми  e щастливата нощ, май тва...ффффузззз...” – после се поизправи, отупа крилцата си, опъна хоботчето и се приготви да литне, когато фасетите и антенките му засякоха позната светлина и всела глъчка идваща от отворения прозорец... „ Хей, ама тоава е моята кръчмичка, взззззииизз” – възкликна зарадван комарът и фръкна с двеста към нея... „Ззззззначи трабантът ме върна пак тук, въъъззз,КАКВА СЪДБА!, еееее това, приятели,  трябва да се полеее,БББББЗЗЗЗЗИииИКК!!!!!!”

                                                        НАЗДРАВЕ!!!!БЗЗЗЗЗЗЪМ! ;-)