Шайка властолюбиви циркаджии отново ни зашлевиха шамар, показвайки нулево ниво на политическа памет и интелект.

        Съвремената политика се превръща в непохватно жонглиране с гранати върху световна арена  посипана с барут. Публиката, от своя страна, за пореден път е само наблюдател, доволно потропващ с копита и преживящ порцийката загнил фураж. Не са минали и сто години от последния всечовешки геноцид, породен от същите грешки , които се допускат и днес. Късата памет , се оказва, късата клечка , която не спираме да теглим, всеки път, хилядолетия на ред. Хуманизмът и свободата, са смачкани от валяка на властта, национализма и фанатизма.

        Уви , уроците , които получаваме ще са все по-болезнени, загубите все по-кървави! Истината е , че ще минат още сто години,  светът няма да се промени и уроците , които получаваме днес ще са просто изветряло мастило и тревясали паметни плочи, на загиналите в лудостта…