Планирах днес да те убия...

Намерих подходящ момент.

Ръка протегнах вена да открия,

Но нечий  поглед  взря се вътре в мен.

Черти така познати и далечни

Очи подпухнали от съхнещи сълзи

И образът отсрещен погледна ме и рече-

„Стрелката там, момче,  сега за теб пълзи.

Остават ти едва... 16 мига,

В които трябва бързо да решиш

Но виж, стрелката, пъргава е - бързо стига

И намаш право тука да грешиш!”

Усмихнах се: „Аз няма друго да измисля,

Решението взех го вече днес

Сърцето си аз искам да пречистя,

Живота пропилях , ще сложа сам конец!”

Стрелката в миг пробяга три отсека

И спря на се на Рождения ми ден,

Пак бях на три, усмихнат,  влюбен леко

В съседското момиче седнало до мен.

Ръката потрепера стиснала бръснача:

„Това е минало забравено  от мен

Сега съм сам, изгубен съм във здрача

И самотата взела  ме е във плен.”

Стрелката не се спря, направи пак три карчки,

И ми показа първия учебен час

Да времето летеше в игри и във закачки

Нима това дете, усмихнато, съм аз?

Сълза претърколи се и образът отсреща

 усмихна се за миг,

Стрелката се премести и бях на първа среща,

Бях влюбен ученик...

Три мига отлетяха,

 подавах й цветя,

тя нежно ме целуна

 и погледа си спря...

Бръснача тук отметнах,

Стрелките разруших

Ръка към теб протегнах

В шестнайсетия миг...

****

Очите си затворих

Възкръснах във  нощта,

и  тихо проговорих

Обичам те – Мечта.